Изнесен на Първият национален конгрес по стерилитет,контрацепция и хормонозаместителна терапия с международно участие – Боровец,5-8 Март 2 000г.



През последното десетилетие се наблюдава своеобразен бум в прилагането на техниките на асистираната репродукция.С навлизането в частната лекарска практика на достъпна модерна техника за образна диагностика и лабораторен анализ,все повече от нас,водени от икономическият стимул,ще прибягват към по-широкото използване на начините на стимулиране на овулацията.

Целта на настоящото изследване е да се направи литературен обзор на публикациите по въпроса който все още не е намерил еднозначен отговор , а именно:има ли и каква е връзката между стимулацията на овулацията и карциномът на яйчниците.

Отдавна е известно,че жените нулипари по-често заболяват от рак на яйчниците. Това емпирично познание е в основата на т.н. теория за непрекъснатата овулация на M.F.FATHALLA .През 1971 г. той постулира ,че ракът на яйчниците е характерен за модерната жена която има “екстравагантни и безмисленни овулации”.Той прави паралел между животинският свят където овулация има само през любовният период и обикновенно се последва от забременяване и овулациите при жената които според него са най-често”безцелни” т.е. не водят до забременяване.FATHALLA прави също така и една къса публикация описваща висок процент на перитонеална карциноза / според него от овариален произход/ при птици отглеждани в инкубатор и принуждавани постоянно да овулират.Тези данни той привежда като допълнителни аргументи в полза на своята теория според която стимулираната и повтарящата се пролиферация на овариалният епител може да доведе до развитие на овариален карцином при жените.

Според Cramer u Welch /1983/ първият етап на канцерогенезата е формирането на инклузионни кисти от инвагинацията на повърхностния епител на яйчниците на ниво строма.Това предизвиква възникването на ниша на нивото на поддържащата тъкан която разделя епитела от кортекса и фаворизира контактът между епителните клетки и тези секретиращи стероидни хормони.Вторият етап се състои от стимулиране на епителните клетки от растежни фактори като естрогени,фоликулярна течност,гонадотропини,които водят до пролиферация,диференциация и понякога заедно с други агенти-до малигнена трансформация.

За следващите близо 30 години теорията на FATHALLA е била разнищвана по всевъзможни начини,но фактите които ни карат отново да се върнем към нея са два:

1.Констатацията,че оралната контрацепция сигнификантно намалява рискът от овариален карцином /липса на овулация/.

2.Зачестилите напоследък публикации за повишена заболяемост от CA ovarii при жени подложени на стимулация на овулацията при стерилитет /множествени овулации/.

Опит за лабораторен модел на овариалната канцерогенеза е направен в наши дни от Thomas C. HAMILTON- Fox Chase Cancer Center

Philadelphia, PA 1911 (U.S.A.).За целта са изолирани епителиални клетки от яйчник на плъх и ,чрез повтарящи се in vitro култури, са подложени на силен натиск за пролиферация.Тази стратегия е довела до малигнена трансформация на 30% от заложените опити и следва да се отбележи,че получените по този начин туморни клетки не предизвикват имунен отговор върнати в съответния плъх.

Според автора тази техника на насилственна пролиферация е първият експериментален модел на етиопатогенетичната хипотеза на рака на яйчниците наречена “Теория за непрекъснатата овулация”.