За първи път обаче,обществеността / в това число и медицинската / е истински разтревожена през 1992г. от публикацията на Д-р Alice Whittemore от Университета в Stanford,USA, която прави обзор на 12 американски изследвания проведени от други учени,като намира положителна корелация между лечението на безплодието и рака на яйчниците.Данните са събрани от 2 197 бели жени с рак на яйчниците и 8 893 контролни случая за периода 1956-1986г.Авторката прави следните изводи:

1.Бременността,кърменето и оралните контрацептиви стимулират биологически изменения в организма които играят протективна роля срещу развитието на овариален карцином.

2.Всеки повишен риск свързан с безплодието може да бъде следствие от използването на лекарствата използвани за борба с него.

Две години по късно излиза прочването на една нейна колежка –

Д-р Mary Anner Rossing работеща в Университета на Вашингтон и Изследователският център за рака Fred Hutchinson в Сиатъл.Тя изследва

3 837 жени които са лекувани медикаментозно по повод стерилитет за периода 1974-1986г. в Сиатъл.От тях 11 са развили инвазивен карцином на яйчниците или border line tumor, докато би трябвало средностатистически за областта да са 4.4.Девет от тези жени са използвали Clomiphene.Пет от тези девет са приемали препарата 12 и повече менструални цикъла.

Опонентите на Whittemore между които е R.Spiritas изтъкват следните слабости в нейният мета-анализ:

1.Използвани са данните на само 3 от изследваните 12 проучвания в които процентът на инфертилните жени измежду нулипарите е значително по-голям от контролната популация-39% срещу23% .

2.Липсва информация за етиологията на инфертилитета –повечето от анкетираните жени не са знаели защо не са успели да забременеят.

3.Голяма част от тези жени са лекувани в 60-те години когато стимулиращите овулацията лекарства не са били лесно достъпни или даже не са били регистрирани.В проучването се включват медикаменти като естрогени,прогестерон,диетилстилбестрол,тиреоиден хормон,декстро-амфетамини, амобарбитал.

През следващите 5 години са публикувани стотици статии в които се третира въпроса за и против предполагаемата връзка между лечението на жеското безплодие и овариалната канцерогенеза.Внимание заслужава едно проучване проведено в 10 австралийски ин витро клиники от Venn A и сътрудници публикувано в Lancet през Ноември 1999 г. Изследвани са 29 700 жени.От тях 20 656 са използвали медикаменти а 9 044 не са използвали такива.Установени са 143 карцинома на гърдата,13 овариални карцинома и 12 ендометрални карцинома.Резултатите са доста неочаквани:

За карциномите на гърдата и яйчника честотата на заболяемостта не се различава от очакваната за такава популация,като няма разлика между жените приемали медикаменти и тези които не са приемали.

Честотата на ендометриалният карцином при приемалите медикаменти е била средностатистическа но е била значително по-висока в групата на жените без лекарства.

Жените с необяснено безплодие имали значително по-голямо количество овариални и ендометриални карциноми от очакваното.

Анализът на заболяемостта от рак за последвалите 12 месеца от медикаментозното лечение показал повишена заболяемост от карцином на гърдата и ендометриума.

В Дания Г- н Mosgaard BJ и сътр.изследват всички жени с border line tumor за периода 1989-1994г.Те не намират статистически значима разлика между заболяемостта при нулипарите и раждалите.Инфертилните нелекувани нулипари обаче имали двойно по-висок риск за този вид тумор от фертилните нулипари.Не се е намерила статистически значимо увеличение на риска между нулипарите третирани медикаментозно и нетретирените нулипари.Нямало е и такава разлика между лекуваните и нелекуваните медикаментозно раждали жени.





Изводи

1.Не е доказана пряка връзка между овариалната карциногенеза и съвременните медикаменти използвани за овариална стимулация.

2.Инфертилитетът вероятно е самостоятелен фактор в развитието на рака на яйчника.Въпросът е дали предразположението към липса на потомство води до повишен риск от малигнено заболяване или повишеният генетичен риск към това заболяване води до инфертилитет.